С Регламент (ЕС) 2020/1784 се уреждат правила за връчване на съдебни и извънсъдебни документи в държавите членки. В него се предвиждат различни способи за връчване.

На първо място, се въвеждат фигурите на предващ и получаващ орган, както и на централен орган. Предаващият орган е орган, длъжностно лице или друго лице, определено от държава членка, което е компетентно да изпраща съдебни и извънсъдебни документи в друга държава членка. Получаващите органи са длъжностни лица, органи или други лица, които са компетентни да получават такива документи. Централен е орган, чийто функции се изразяват в  предоставяне на информация на предаващите органи, търси решения на всички проблеми, които може да възникнат в процеса на предаването на документите за връчване, препращане на искане за връчване на компетентния получаващ орган, когато е поискано от предаващ орган. Всяка държава членка следва да определи, кои ще са тези органи.

Самото връчване на документите се извършва чрез децентрализирана информационна система, а ако не е възможно – чрез най-бързия и подходящ алтернативен начин.

На второ място, Регламент (ЕС) 2020/1784 урежда връчване чрез дипломатически или консулски представител. При изключителни обстоятелства всяка държава членка може да използва дипломатически или консулски път за предаване на съдебни документи с цел връчване до органите за връчване или централните органи на друга държава членка.

Други способи за връчване са чрез поща, електронно или пряко. Чрез поща се осъществява с препоръчано писмо с обратна разписка или по равностоен начин. Електронно то връчване се извършва посредством всички електронни начини, предвидени в правото на държавата членка на сезирания съд за национално връчване на документи. Този способ може да се използва само след изрично съгласие от адресата и чрез квалифицирани услуги за електронна препоръчана поща или чрез предоставен от адресата конкретен електронен адрес за целта на връчване на документи в хода на това производство и адресатът потвърждава получаването на документа с обратна разписка.

Следва да се отбележи, че адресатът на документите може да откаже приемането, ако те не са на разбираем за него език. В този случай, получаващият орган уведомява връчващият орган за отказа. Последиците от отказа могат да бъдат отстранени, като на адресата се предоставят документите на разбираем език.

Връчването или предаването на документа следва да бъде извършено редовно и в срок, който да бъде достатъчен за ответника да организира своята защита. В противен случай, съдебно решение не може да бъде постановено в отсъствие на ответник.

Регламент (ЕС) 2020/1784 урежда и хипотеза, в която когато адресът на получателя на съдебния или извънсъдебния документ, който трябва да се връчи в друга държава членка, е неизвестен. В този случай, всяка държава членка определя орган, който предоставя помощ за установяването на адреса.

Уредена е възможност за събиране на доказателства и от дипломатически представители или консулски служители. Държавите членки могат да предвидят в националното си право възможността техните съдилища да искат от своите дипломатически представители или консулски служители на територията на друга държава членка и в района, за който са акредитирани, да събират доказателства. В този случай, отново трябва да е на доброволна основа и без да се използват принудителни мерки.

С Регламент (ЕС) 2020/1783 се уреждат способи за събиране на доказателства в държави членки. Уредени са два начина – компетентен съд в друга държава членка да събере доказателство или директно събиране.

По този регламент съдилищата се определят като “молещ” – съдът, пред който производството е започнато или е предстоящо и “замолен съд” – компетентния съд на друга държава членка, като исканията се предават от молещия съд директно на замоления съд. Отново имаме определен и централен орган, който отговаря за предоставяне на информация на съдилищата, търсене на решение при всякакви трудности, които могат да възникнат във връзка с искането, а по изключение и за препращането на искането до компетентен съд.

Когато компетентен съд на друга държава събира доказателства, замоленият съд изпълнява искането на молещия в съответствие с националното си право. Молещият съд може да поиска изрично да бъде изпълнено в съответствие със специална процедура, предвидена в неговото национално право. Замоленият съд изпълнява искането в съответствие със специалната процедура, освен ако това е несъвместимо с неговото национално право или ако той не е в състояние да го изпълни поради значителни практически трудности. Възможно е молещият съд да поиска от замоления съд да използва определена комуникационна технология за събиране на доказателства, по-специално с използване на видеоконферентна или телеконферентна връзка.

Директно събиране на доказателства от молещия съд, може да се извърши, само ако то се изпълнява на доброволна основа, без използване на принудителни мерки. Централният орган или компетентният орган на замолената държава членка можe да откажe искане за директно събиране на доказателства, само ако то не попада в приложеното поле на регламента, нарушена е процедурата по искането или поисканото директно събиране на доказателства противоречи на основните принципи на правото на неговата държава членка.

Тъй като отменените регламенти и новите засягат сходни материи, в ГПК  се променят само заглавията и текстовете на препращащите норми. Така например, заглавието на чл. 611 от ГПК става “Компетентни органи по чл. 3, параграф 1 и чл. 3, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/1784. Такива промени са извършени и в други разпоредби, които не уреждат нови правила, а само препращат към други норми на новите регламенти. 

Въвеждането обаче на фигурите на връчващ и получаващ орган, централен орган,  на молещ и замолен съд, както и отмяната на Регламент 1206/2001 и Регламент 1393/2007г., налага да се въведат и процедурни промени  Граждански процесуален кодекс. 

За предаващ орган при връчване в чужбина на извънсъдебни документи по чл. 611, ал. 2 от ГПК се определят районният съд или съдебният изпълнител по настоящия или постоянния адрес на лицето. Досега, такъв орган е бил само районният съд, а сега се оправомощава и съдебният изпълнител. В ал. 3 се въвежда задължение на получаващия орган да извърши служебна проверка за адрес на получателя, при неуспешен опит за връчване.

Регламент (ЕС) 2020/1784 въвежда и хипотеза, при която адресатът е с неизвестен адрес. В този случай, районният съд, за чийто район са предоставени данни е компетентен да установи адрес, а ако няма такива данни – Софийският районен съд.

Макар и в Регламент (ЕС) 2020/1784 да е уредена възможност за пряко връчване, тя е диспозитивна. В чл. 613 от ГПК изрично се урежда, че пряко връчване не се допуска.

Отменя се разпоредбата на чл. 615, която урежда възможността българският съд или упълномощен негов член може да присъства и да участва при събиране на доказателствата от съда на другата държава членка.

Директното събиране по Регламент (ЕС) 2020/1783 се извършва от съда или определено от него лице. Компетентен орган за оказване на съдействие е окръжният съд, в чийто район се извършва събирането. 

Отменя разпоредбата на чл. 618 от ГПК, съгласно която исканията следва да бъдат съставени или преведени на български език.