Характеристика
Менителницата представлява безусловно нареждане на едно лице (издател) до друго лице (платец) да плати определена сума на трето лице, наричано поемател или ремитент.
Менителницата е ценна книга и като такава е особен вид движима вещ, която носи определени субективни права. В този смисъл, лицето, което е титуляр на менителницата е от една страна собственик на нея като вещ и от друга страна е кредитор на правата, които тя материализира.
От гледна точка на икономиката, менителницата е търговска (оборотна) ценна книга и по-точно е кредитно средство, тъй като чрез нея обикновено се отсрочва изпълнението на определено парично задължение.
От юридическа гледна точка, менителницата е сделка и то сред абсолютно изброените търговски сделки в Търговския закон. Тя е едностранна, формална, абстрактна и безусловна сделка.
Менителницата също така е писмен документ, който е частен и като такъв има определено доказателствено значение.
Правоотношения по менителницата
По правило при менителницата се реализират паралелно три правоотношения – две вътрешни и едно външно, което се нарича менителнично.
Тези правоотношения протичат между три лица, които обикновено се наричат издател, поемател и платец. Практически най-често издателят на менителницата е едновременно кредитор и длъжник. Обикновено той е кредитор на платеца и длъжник на поемателя.
Първото от вътрешните правоотношения е между издателя и платеца по нея.
Второто от вътрешните правоотношения е между издателя и поемателя.
Третото правоотношение е менителничното и е външно за разлика от другите. Това правоотношение протича между платеца и поемателя. За да се породи това правоотношение е необходимо платецът да акцептира, което значи да приеме менителницата, в противен случай то няма да се породи, тъй като безусловното нареждане не създава задължение за платеца да плати по тази менителница, а само го оправомощава да плати. Платецът поема такова задължение само ако акцептира (приеме). Единственият задължен по менителницата преди приемането й е издателят.
Предвидени са изключения от това правило. Първото такова е менителницата, при която издателят е и поемател по същата. Друго предвидено изключение е издателят да е и платец по нея, като по този начин менителницата наподобява записа на заповед. Този вид менителница рядко се използва в практиката.
Форма
Менителницата трябва да се издаде в писмена форма, като за такава се приема ако е съставена ръкописно, печатно или формулярно. Писмената форма на менителницата е форма за действителност.
Менителницата има задължителни реквизити. Във всяка една менителницата трябва да присъства наименованието “менителница” в текста на документа на езика, на който е написан, безусловно нареждане да се плати определена сума пари, името на лицето, което трябва да плати (платец), падеж, място на плащане, името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати (поемател), дата и място на издаването и подпис на издателя.
Реквизитът падеж може да се определи по четири начина: на предявяване, на определен срок след предявяването, на определен срок след издаването и на определен ден. Когато не е посочен падежът, се смята платима на предявяване.
Когато някой от задължителните реквизити липсва, това води до липса на менителница. От това правило има изключение в случай, че законът е посочил начина за попълване на липсващия реквизит, каквото има при реквизитите падеж, място на плащане, място на издаване.
Предявяване и приемане на менителницата
За да бъде приета, менителницата трябва да се предяви, което значи да се представи на платеца от поемателя или приносителя. По правило това става в местожителството на платеца.
След като менителницата бъде приета, издателят се превръща в регресен длъжник, а платецът в главен и пряк длъжник. По своята същност приемането представлява едностранно волеизявление на платеца.
С приемането на менителницата платецът вече е главен и пряк длъжник, а издателят се превръща в регресен длъжник. По своята същност това приемане е едностранно волеизявление на платеца.
Възможно е платецът да откаже да приеме менителницата. Този отказ трябва да се установи чрез протест в предвидени за това срокове.
Прехвърляне и плащане по менителницата
Менителницата може да се прехвърля чрез джиро. Джирото е едностранна сделка, при която кредитор по менителницата става друго лице, различно от поемателя, по силата на едностранно волеизявление от страна на поемателя.
Съществува възможност менителницата да има ректа-клауза. В този случай издателят вписва реквизит „не на заповед“ или друг равнозначен израз. Вписването на подобна клауза превръща менителницата в поименна ценна книга и прехвърлянето й следва да се извърши чрез цесия, която за разлика от джирото е двустранна сделка.
При джирото правата се прехвърлят според текста на менителницата, а при цесията новият кредитор придобива само правата, които е имал старият. Това означава, че при цесията длъжникът ще може да предяви всички възражения, които е имал спрямо предходния кредитор за разлика от джирото, при което това няма да е възможно.
За да бъде платено по менителницата тя трябва да бъде предявена за плащане от кредитора. Това превръща задължението по менителницата в търсимо, за разлика от правилото, че паричните задължения са носими.
С изключение на платимата на предявяване менителница, предявяването за плащане следва да се извърши на падежа или в един от двата следващи работни дни.
За разлика от общия принцип, според който кредиторът не може да бъде задължен да приеме частично плащане, при менителницата кредиторът не може да откаже частично плащане.
Практически причината за създаването на менителницата са именно вътрешните правоотношения. Те съществуват едновременно с менителничното, което е външно и в този смисъл, кредиторът може да предяви своята претенция за плащане както на основание вътрешното правоотношение, така и на менителничното. Поемателят може директно да предяви иск на основание вътрешното правоотношение без да изчаква падежа на менителницата.
Когато се извърши плащане по вътрешното правоотношение е необходимо да се предаде менителницата на платеца или да се отбележи върху нея. Предвид факта, че менителницата няма основание като реквизит, ако предаването или отбелязването не се извърши при плащането съществува възможност да не може да се докаже, че плащането по вътрешното отношение погасява менителничното и отново да се търси плащане по менителницата от длъжник, който вече е платил. Обратното също, когато се извършва плащане по външното (менителнично) следва да е налице доказателство, че по този начин се погасява и вътрешното правоотношение.
В случай, че бъде отказано плащането по менителницата, приносителят й следва да я протестира. Ако не протестира ще изгуби възможността за реализиране на регресна отговорност на останалите задължени лица по менителницата.
Съществува възможност приносителят да бъде освободен от протест когато върху лицевата страна на менителницата присъства клауза „без протест“ или „без разноски“.
Ако е извършен протест поради неприемане на менителницата това автоматично води до освобождаването на приносителя от това да я предявява за плащане и да я протестира поради неплащане.
Разграничение от Запис на заповед
Записът на заповед е безусловно обещание да се плати определена сума пари.
Практиката показва, че записът на заповед се използва по-често от менителницата. Причина за това би могло да бъде, че макар да притежава много от характеристиките на менителницата, тя е доста по-улеснена форма на менителница.
По отношение на приликите с менителницата, записът на заповед също е вещ, ценна книга, кредитно средство, сделка, която е формална, има задължително съдържание, може да се джиросва, авалира и протестира и също е основание за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
По отношение на разликите с менителницата. При записа на заповед има правоотношения между две лица и те са издател и поемател. Причината да няма правоотношение с платец е че тук винаги издателят е и платец, докато при менителницата това е само една възможност. За разлика от записа на заповед, при приетата менителницата по правило имаме още едно лице, което носи отговорност, което води до допълнителна обезпеченост и гаранция. Тук не съществува възможността издателят да е и поемател, докато при менителницата съществува такава възможност и издателят може да издаде менителницата на своя заповед. По отношение на съдържанието на двете ценни книги, докато менителницата е безусловно нареждане да се плати определена сума, то записът на заповед е безусловно обещание да се плати определена сума.
Предвид факта, че тук издателят и поемателят са едно и също лице не може да се приложат правилата за регресната отговорност по отношение на издателя. При записа на заповед издателят е винаги пряк длъжник, докато при приетата менителница издателят е регресно отговорен.
Ползи от използването на менителницата
Менителницата е основание за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, а това от своя страна е доста бърз и удобен вариант за кредитора да получи своето вземане.
Поемателят по менителницата може да я прехвърли (джироса) на друго лице. Това прехвърляне може да бъде и дарение или даване на заем на правоприемника .
При необходимост от налични парични средства кредиторът по менителницата може да я предложи и за сконтиране от банка.
Менителницата може да се движи в оборота замествайки наличните пари.
Кредиторът по основното правоотношение се сдобива с още един длъжник, а именно платецът по менителницата, когато е различен от издателя.
Възможността кредиторът по менителницата да търси плащане както по каузалното правоотношение, така и на основание на менителничното дава една допълнителна възможност да реализира крайната си цел, а именно да получи дължимото му.
Изложеното потвърждава ползите и възможностите при използването на менителницата като едно бързо, удобно и сигурно средство за кредитор да получи паричната сума, която му се дължи.
