Характеристика

Менителницата представлява безусловно нареждане на едно лице (издател) до друго лице (платец) да плати определена сума на трето лице, наричано поемател или ремитент.

Менителницата е ценна книга и като такава е  особен вид движима вещ, която носи определени субективни права. В този смисъл, лицето, което е титуляр на менителницата е от една страна собственик на нея като вещ и от друга страна е кредитор на правата, които тя материализира.

От гледна точка на икономиката, менителницата е търговска (оборотна) ценна книга и по-точно е кредитно средство, тъй като чрез нея обикновено се отсрочва изпълнението на определено парично задължение.

От юридическа гледна точка, менителницата е сделка и то сред абсолютно изброените търговски сделки в Търговския закон. Тя е едностранна, формална, абстрактна и безусловна сделка.

Менителницата също така е писмен документ, който е частен и като такъв има определено доказателствено значение.

Правоотношения по менителницата

По правило при менителницата се реализират паралелно три правоотношения – две вътрешни и едно външно, което се нарича менителнично.

Тези правоотношения протичат между три лица, които обикновено се наричат издател, поемател и платец. Практически най-често издателят на менителницата е едновременно кредитор и длъжник. Обикновено той е кредитор на платеца и длъжник на поемателя.

Първото от вътрешните правоотношения е между издателя и платеца по нея.

Второто от вътрешните правоотношения е между издателя и поемателя.

Третото правоотношение е менителничното и е външно за разлика от другите. Това правоотношение протича между платеца и поемателя. За да се породи това правоотношение е необходимо платецът да акцептира, което значи да приеме менителницата, в противен случай то няма да се породи, тъй като безусловното нареждане не създава задължение за платеца да плати по тази менителница, а само го оправомощава да плати. Платецът поема такова задължение само ако акцептира (приеме). Единственият задължен по менителницата преди приемането й е издателят.

Предвидени са изключения от това правило. Първото такова е менителницата, при която издателят е и поемател по същата. Друго предвидено изключение е  издателят да е и платец по нея, като по този начин менителницата наподобява записа на заповед. Този вид менителница рядко се използва в практиката.

Форма

Менителницата трябва да се издаде в писмена форма, като за такава се приема ако е съставена ръкописно, печатно или формулярно. Писмената форма на менителницата е форма за действителност.

Менителницата има задължителни реквизити. Във всяка една менителницата трябва да присъства наименованието “менителница” в текста на документа на езика, на който е написан, безусловно нареждане да се плати определена сума пари, името на лицето, което трябва да плати (платец), падеж,  място на плащане, името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати (поемател), дата и място на издаването и подпис на издателя.

Реквизитът падеж може да се определи по четири начина: на предявяване, на определен срок след предявяването, на определен срок след издаването и на определен ден. Когато не е посочен падежът, се смята платима на предявяване.

Когато някой от задължителните реквизити липсва, това води до липса на менителница. От това правило има изключение в случай, че законът е посочил начина за попълване на липсващия реквизит, каквото има при реквизитите падеж, място на плащане, място на издаване.

Предявяване и приемане на менителницата

За да бъде приета, менителницата трябва да се предяви, което значи да се представи на платеца от поемателя или приносителя. По правило това става в местожителството на платеца.

След като менителницата бъде приета, издателят се превръща в регресен длъжник, а платецът в главен и пряк длъжник. По своята същност приемането представлява едностранно волеизявление на платеца.

С приемането на менителницата платецът вече е главен и пряк длъжник, а издателят се превръща в регресен длъжник. По своята същност това приемане е едностранно волеизявление на платеца.

Възможно е платецът да откаже да приеме менителницата. Този отказ трябва да се установи чрез протест в предвидени за това срокове.

Прехвърляне и плащане по менителницата

Менителницата може да се прехвърля чрез джиро. Джирото е едностранна сделка, при която кредитор по менителницата става друго лице, различно от поемателя, по силата на едностранно волеизявление от страна на поемателя.

Съществува възможност менителницата да има ректа-клауза. В този случай издателят вписва реквизит „не на заповед“ или друг равнозначен израз. Вписването на подобна клауза превръща менителницата в поименна ценна книга и прехвърлянето й следва да се извърши чрез цесия, която за разлика от джирото е двустранна сделка.

При джирото правата се прехвърлят според текста на менителницата, а при цесията новият кредитор придобива само правата, които е имал старият. Това означава, че при цесията длъжникът ще може да предяви всички възражения, които е имал спрямо предходния кредитор за разлика от джирото, при което това няма да е възможно.

За да бъде платено по менителницата тя трябва да бъде предявена за плащане от кредитора. Това превръща задължението по менителницата в търсимо, за разлика от правилото, че паричните задължения са носими.

С изключение на платимата на предявяване менителница, предявяването за плащане следва да се извърши на падежа или в един от двата следващи работни дни.

За разлика от общия принцип, според който кредиторът не може да бъде задължен да приеме частично плащане, при менителницата кредиторът не може да откаже частично плащане.

Практически причината за създаването на менителницата са именно вътрешните правоотношения. Те съществуват едновременно с менителничното, което е външно и в този смисъл, кредиторът може да предяви своята претенция за плащане както на основание вътрешното правоотношение, така и на менителничното. Поемателят може директно да предяви иск на основание вътрешното правоотношение без да изчаква падежа на менителницата.

Когато се извърши плащане по вътрешното правоотношение е необходимо да се предаде менителницата на платеца или да се отбележи върху нея. Предвид факта, че менителницата няма основание като реквизит, ако предаването или отбелязването не се извърши при плащането съществува възможност да не може да се докаже, че плащането по вътрешното отношение погасява менителничното и отново да се търси плащане по менителницата от длъжник, който вече е платил. Обратното също, когато се извършва плащане по външното (менителнично) следва да е налице доказателство, че по този начин се погасява и вътрешното правоотношение.  

В случай, че бъде отказано плащането по менителницата, приносителят й следва да я протестира. Ако не протестира ще изгуби възможността за реализиране на регресна отговорност на останалите задължени лица по менителницата.

Съществува възможност приносителят да бъде освободен от протест когато върху лицевата страна на менителницата присъства клауза „без протест“ или „без разноски“.

Ако е извършен протест поради неприемане на менителницата това автоматично води до освобождаването на приносителя от това да я предявява за плащане и да я протестира поради неплащане.

Разграничение от Запис на заповед

Записът на заповед е безусловно обещание да се плати определена сума пари.

Практиката показва, че записът на заповед се използва по-често от менителницата. Причина за това би могло да бъде, че макар да притежава много от характеристиките на менителницата, тя е доста по-улеснена форма на менителница.

По отношение на приликите с менителницата, записът на заповед също е вещ, ценна книга, кредитно средство, сделка, която е формална, има задължително съдържание, може да се джиросва, авалира и протестира и също е основание за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

По отношение на разликите с менителницата. При записа на заповед има правоотношения между две лица и те са издател и поемател. Причината да няма правоотношение с платец е че тук винаги издателят е и платец, докато при менителницата това е само една възможност. За разлика от записа на заповед, при приетата менителницата по правило имаме още едно лице, което носи отговорност, което води  до допълнителна обезпеченост и гаранция. Тук не съществува възможността издателят да е и поемател, докато при менителницата съществува такава възможност и издателят може да издаде менителницата на своя заповед. По отношение на съдържанието на двете ценни книги, докато менителницата е безусловно нареждане да се плати определена сума, то записът на заповед е безусловно обещание да се плати определена сума.

Предвид факта, че тук издателят и поемателят са едно и също лице не може да се приложат правилата за регресната отговорност по отношение на издателя. При записа на заповед издателят е винаги пряк длъжник, докато при приетата менителница издателят е регресно отговорен.

Ползи от използването на менителницата

Менителницата е основание за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, а това от своя страна е доста бърз и удобен вариант за кредитора да получи своето вземане.

Поемателят по менителницата може да я прехвърли (джироса) на друго лице. Това прехвърляне може да бъде и дарение или даване на заем на правоприемника .

При необходимост от налични парични средства кредиторът по менителницата може да я предложи и за сконтиране от банка.

Менителницата може да се движи в оборота замествайки наличните пари.

Кредиторът по основното правоотношение се сдобива с още един длъжник, а именно платецът по менителницата, когато е различен от издателя.

Възможността кредиторът по менителницата да търси плащане както по каузалното правоотношение, така и на основание на менителничното дава една допълнителна възможност да реализира крайната си цел, а именно да получи дължимото му.

Изложеното потвърждава ползите и възможностите при използването на менителницата като едно бързо, удобно и сигурно средство за кредитор да получи паричната сума, която му се дължи.

           На 31.01.2019 г. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) постанови решение по повод на образувано производство с предмет поведението на „Топлофикация София“ ЕАД (Топлофикация София) във връзка с налагане на нелоялни търговски условия в процеса на присъединяване на клиенти на топлинна енергия за битови нужди към топлопреносната мрежа. Производството е образувано по искане на няколко строителни и инвестиционни дружества, в което са изложени твърдения за извършено нарушение по чл. 21 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК).
        С Определение № 889/02.08.2018 г. КЗК e предявила на Топлофикация София твърдения за извършено нарушение, изразяващо се в злоупотреба с господстващо положение на пазара на пренос на топлинна енергия, включващ дейността по присъединяване на клиенти на топлинна енергия за битови нужди към топлопреносната мрежа в гр. София, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите посредством налагане на нелоялни търговски условия за присъединяване на обекти на клиенти на топлинна енергия за битови нужди към топлопреносната мрежа.
        В решението на КЗК детайлно са анализирани дейността на страните в производството, договорните отношения между Топлофикация София и лицата, които искат присъединяване към топлопреносната мрежа на новоизграждащи се и/или съществуващи обекти за битови нужди към топлопреносната мрежа. Комисията е извършила и икономически анализ, като е определила продуктовия и географски пазар, на който действа Топлофикация София, неговата структура, участници и функционирането му. КЗК стига до извод, че преносът на топлинна енергия представлява услуга с естествено монополен характер. Това е така, тъй като законодателят е предвидил, че за една обособена територия може да се издава само една лицензия за пренос на топлинна енергия, което представлява основна административно-правна бариера за навлизане на пазара. КЗК приема, че Топлофикация София е предприятие по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК, тъй като същото е търговско дружество, извършващо въз основа на лицензия и срещу заплащане дейността по пренос на топлинна енергия, включваща присъединяването на клиенти на топлинна енергия за битови нужди към топлопреносната мрежа на територията на гр. София. Това характеризира дейността му като стопанска.
         Въз основа на извършения пазарен анализ Комисията установява, че Топлофикация София е единствения участник на пазара на пренос на топлинна енергия, включващ присъединяването на клиенти на топлинна енергия за битови нужди към топлопреносната мрежа на територията на гр. София. Поради това дружеството притежава господстващо положение по смисъла на чл. 20 от ЗЗК на дефинирания в производството съответен продуктов и географски пазар.
           КЗК анализира поведението на Топлофикация София във връзка с евентуално налагане на нелоялни търговски условия от негова страна в процеса на присъединяване на обекти на клиенти на топлинна енергия за битови нужди към топлопреносната мрежа. Установява, че включваните в договорите за присъединяване клаузи задължават клиентите да изградят за своя сметка енергийните обекти (присъединителен топлопровод, съоръженията към него и абонатна станция), да предоставят за безвъзмездно ползване на топлопреносното предприятие изградените от тях енергийни обекти и да получат заплащане на цената на прехвърлените енергийни обекти в топлинна енергия.
         В разпоредбата на чл. 137, ал.2 от Закона за енергетиката е предвидена възможност съоръженията да бъдат изградени от клиента след съгласуване с топлопреносното предприятие, като в този случай последното заплаща цена за ползването им. Комисията счита, че договарянето на подобна възможност е допустимо от действащото законодателство, но за да съответства на правилата на ЗЗК, следва да осигурява избор на страните да преценят при конкретни обстоятелства дали тази възможност би била икономически изгодна за тях. Топлопреносното дружество обаче не дава ясни критерии в кои случаи се допуска изграждането да е за негова сметка, а вместо това предлага типов предварителен договор за присъединяване, който включва такова задължение за клиента. Установено е, че за топлопресносното дружество е предвидена нормативно уредена възможност да отложи или откаже да изгради енергийните обекти за присъединяване, в случай, че финансовото му положение не го позволява или при други обективни обстоятелства. КЗК стига до извод, че включването на задължението за клиента да извърши изграждането без наличие на обективни причини, ясни критерии и без съблюдаване на баланса на интереси на двете страни, е необосновано от конкурентноправна гледна точка и представлява налагане на несправедливо прехвърляне на допълнителна финансова тежест върху клиентите, за дейност, която не следва да се извършва от тях. По този начин дружеството се възползва от пазарното си положение, стремейки се към спестяване на финансови средства, които следва да извършва във връзка с лицензионните си задължения.
           Комисията счита, че включването в договорите на клауза, която задължава клиента да предостави за безвъзмездно ползване на топлопреносното предприятие изградените от него енергийни обекти, облагодетелства единствено топлопреносното предприятие, а подобна клауза е неблагоприятна за клиентите. Законодателят изрично е предвидил в разпоредбата на чл. 137, ал.2 от ЗЕ, че в случаите, в които изграждането на съоръженията се извършва от клиентите, топлопреносното предприятие следва да заплаща цена за ползването им. Наложеното задължение за предоставяне на безвъзмездно ползване на енергийните обекти не кореспондира и с чл.6, т.22 от одобрените от ДКЕВР (сега КЕВР) Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители на Топлофикация София. Съгласно текста на разпоредбата, топлопреносното предприятие е длъжно „да заплаща цена за ползване на присъединителен топлопровод и абонатната станция, изградени от клиентите, за които не е прехвърлена собствеността от клиентите на продавача“.
              КЗК е стигнала до извода, че Топлофикация София се възползва от положението си на дефинирания съответен пазар, като налага на своите клиенти нелоялни търговски условия, с цел постигане на необосновани финансови ползи. Разглежданото поведение носи белезите на експлоатативна злоупотреба, тъй като целта му не е изключване или недопускане до пазара на реален или потенциален конкурент на господстващото предприятие. Целта е прехвърляне върху клиента на разходи, които следва да бъдат поети от топлопреносното предприятие, както и принуда върху същия да се откаже от приходи (цена за ползване и изкупуване на енергийните обекти), които следва да получи въз основа на ЗЕ и Общите условия. Налаганите от Топлофикация София задължения за клиента са насочени към извличане на финансови ползи чрез експлоатиране на търговските партньори въз основа на притежаваната пазарна мощ.
          В хода на производството Топлофикация София е направила предложение за поемане на задължения по реда на чл. 75 от ЗЗК, с които да се премахнат твърдените от КЗК опасения за налагане на нелоялни условия за присъединяване на обекти на клиенти на топлинна енергия за битови нужди към топлопреносната мрежа. С крайното си решение КЗК одобрява предложението за поемане на задължения и определя конкретни срокове, в които следва да бъдат изпълнени. Сред поетите от Топлофикация София задължения са:
          – да плаща наем за ползване на изградените от клиента енергийни обекти, с изключение на помещението за абонатна станция, по методика, определена и приета от КЕВР;
        – да премахне клаузата за безвъзмездно ползване на изградените от клиента енергийни обекти от образците на предварителен и окончателен договор за присъединяване;
          – изграждане на енергийните обекти от клиента да бъде приложимо само и единствено при направено изрично писмено искане за това, след като преди това клиентът е бил информиран за двете възможности за изграждане;
         – да изкупува енергийните обекти и съоръжения по пазарната им стойност, определена по съгласие между страните, за което клиентите ще бъдат надлежно информирани;
        – да измени всички стандартни образци на документи в тази област като предвиди в тях различните възможности за заплащане на цената на изградените енергийни обекти.
        В случай, че Топлофикация София не изпълни поетите задължения производството ще бъде възобновено. Решението на КЗК не е окончателно и подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.