По своята правна същност искът по чл.135 ЗЗД е средство на кредитора, с което той може да се предпази от недобросъвестните действия на своя длъжник. Наричан още Павлов, това  е конститутивен иск, който предоставя защита на кредитора, с която той може да иска обявяване недействителността на действия на длъжника, които го увреждат.

Активно легитимиран да заведе иска е само кредиторът. Тоест трябва да е налице валидно вземане, което не е погасено. Вземането следва да е възникнало преди извършване на действията, за които се иска обявяване на недействителност или когато увреждащото действие е извършено преди възникването на вземането, но то е предназначено от длъжника и третото лице да увреди кредитора.

Действията трябва да увреждат кредитора, а длъжникът да знае за увреждането.  При възмездна сделка третото лице също трябва да знае за увреждането. В чл. 135, ал. 3 от ЗЗД е предвидена и презумпция за знание на определен кръг лица. В останалите случай кредиторът трябва да докаже знанието. В случай, че действието е безвъзмездно не е нужно да се доказва знание на третото лице, тъй като се предполага че главната й цел е увреждане на кредитора.

При доказване на поставената хипотеза, за кредитора възниква интерес да поиска от съда да обяви за относително недействителни спрямо себе си, действията и сделката, с която длъжникът го уврежда. Кредиторът има право да поиска продажба на имуществото, въпреки че последното вече е собственост не на длъжника, а на третото лице.

С иска по чл. 135 ЗЗД не се засяга обвързващата сила на увреждащата сделка в отношенията между сключилите я страни, а само отношенията, засягащи интереса на кредитора.

За да се предяви отменителен иск е нужно да е налице задължение на продавача на недвижим имот към кредитор, както и възмездност на сделката при прехвърлянето на имот към трети лица. Основният елемент е наличието на увреждане при прехвърлянето , с което продавачът е увредил кредитора, ако купувача е знаел за това увреждане и задължението на продавача към кредитора.

Отменителният иск следва да се предяви до изтичане на пет годишен срок от датата на извършване на разпореждането спрямо длъжника за обявяване на разпореждането за недействително спрямо кредитора. От този момент започва да тече погаситенлата давност за предявяване на иска по чл. 135 ЗЗД, която е петгодишна, доколкото не е предвидено друго в закона .

В тази връзка на 23.04.2024 г. беше публикувано Решение №251 на ВКС. Върховният касационен съд изезе с позиция относно неуредената хипотеза на погасителна давност спрямо вземането на кредитора, при предявяване на Павлов иск.

 Касационното обжалване е допуснато по поставения въпрос: “Предявяването на иск по чл.135 ЗЗД прекъсва ли давността за вземането, с което ищецът се легитимира като кредитор в производството по този иск?“. 

В хипотезата на делото кредиторът предявява Павлов иск. Има образувано изпълнително дело по издаден изпълнителен лист за вземането си. Длъжникът няма секвестируемо имущество срещу което да бъде насочено изпълнението. Поради това не са извършвани изпълнителни действия по делото. Производството пред частния съдебен изпълнител е прекратено поради настъпила перемпция.

Длъжникът завежда отрицателен установителен иск по чл. 124 ЗЗД, а в хода на делото кредиторът предявява иск по чл. 135 ЗЗД. С последния се иска дарение на недвижим имот от длъжника да бъде обявено за относително недействително спрямо него. Предходните на ВКС иснтанции уважават иска на кредитора и отхвърлят възражението на длъжника, че в хода на процеса вземането е погасено по давност.

В тази връзка на 23.04.2024 г. беше публикувано Решение №251 на ВКС. Върховният касационен съд изезе с позиция относно неуредената хипотеза на погасителна давност спрямо вземането на кредитора, при предявяване на Павлов иск.

 Касационното обжалване е допуснато по поставения въпрос: “Предявяването на иск по чл.135 ЗЗД прекъсва ли давността за вземането, с което ищецът се легитимира като кредитор в производството по този иск?“. 

В хипотезата на делото кредиторът предявява Павлов иск. Има образувано изпълнително дело по издаден изпълнителен лист за вземането си. Длъжникът няма секвестируемо имущество срещу което да бъде насочено изпълнението. Поради това не са извършвани изпълнителни действия по делото. Производството пред частния съдебен изпълнител е прекратено поради настъпила перемпция.

В тази хипотеза длъжникът завежда отрицателен установителен иск по чл. 124 ЗЗД, а в хода на делото кредиторът предявява иск по чл. 135 ЗЗД. С последния се иска дарение на недвижим имот от длъжника да бъде обявено за относително недействително спрямо него.

Предходните на ВКС иснтанции уважават иска на кредитора и отхвърлят възражението на длъжника, че в хода на процеса вземането е погасено по давност.

В своето решение и с мнозинство 2 на 1 гласа, състава на ВКС приема, че предявяване на Павлов иск не спира и не прекъсва давността за вземането на кредитора.

Мотивите на съда се основат на това, че процесът по Павловия иск не е за вземането. Давността тече поради липса на предявяване спрямо дълга от страна на кредитора.

Главното основание се черпи от чл.115, ал.1, ЗЗД, съгласно който давността се спира, докато трае съдебният процес относно вземането, а давността се прекъсва, едва когато предявеният иск относно вземането бъде уважен. Съдът мотивира решението си с аргумента, че разпоредбата за прекъсване и спиране е императивна и изключителна. Същите не могат да се тълкуват разширително или да бъдат прилагани по аналогия.

Прави се връзка с предмета на иска по чл.135 ЗЗД, които е съществуването на потестативното право на кредитора.  по което не се формира сила на пресъдено нещо. Разлика от това е правото на вземане, по което процеса слевда да завърши със сила на пресъдено нещо. От този аргумент се стига до заключението, че наличието на производство по предявен иск по чл.135 ЗЗД нито прекъсва, нито спира давността по вземането.

Практика в тази насока се открива в следните съдебни актове:

• Решение № 260031 от 22.03.2022 г. на ОС – Бургас по т. д. № 669/2019 г.;
• Решение № 141 от 8.08.2022 г. на БАС по в. гр. д. № 204/2022 г.;
• Решение № 313 от 14.03.2022 г. на ОС – Варна по гр. д. № 2214/2021 г.;
• Решение № 260587 от 7.04.2023 г. на СГС по гр. д. № 2208/2021 г. 

В теорията позицията, че давностният срок продължава да тече се води от аргумента, че искът по чл. 135 ЗЗД е обезпечителен и вземането не е нужно да се доказва главно и пълно (Калайджиев, А.). Обратното би означавало, че би се дала възможност всяка сделка на длъжника да бъде атакувана с Павлов иск. Прекъсването на давността е в следствие на волеизявление на кредитора, обстоятелство което не може да се постигне с обезпечително средство като  Павловият иск. По аналогия  молбата за обезпечение на бъдещ иск и  молбата за издаване на изпълнителен лист, които също не я прекъсват. Допълнително чисто обезпечителните действия по изпълнителното дело също не водя до прекъсване на давността, респективно перемпцията. 

Решението на ВКС е подписано с особеното мнение от съдия Жива Декова. Чрез него се изразява позиция, че при така постановеното Решение пасивната защита на кредитора срещу иск по чл. 124 ЗЗД е по-благоприятна от предявяване на Павлов иск.

Главният аргумент за това е, че погасителната давност е правна последица от бездействието на кредитора. Тя не настъпва, ако той не е имал възможност да предприема активни действия, т.е. липсата на такива не са в следствие на негов избор. Хипотезата включва длъжник, които се е разпоредил със своето секвестируемо имущество чрез увреждащи кредитора действия, последният е вобективна невъзможност да иска предприемане на изпълнителни действия за удовлетворяване на вземането, преди да ги обяви за относително недействителни чрез упражняване на правото на иск по чл. 135 ЗЗД. По този начин предявяването на Павлов иск се явява активно поведение на кредитора, като главната му цел е удоволетворяване на вземането му. При висящ иск и продължаване на давността кредиторът ще бъде в обективна невъзможност да изплнява върху вещ, т.е. не по свой избор ще е принуден да бездейства.

Съдия Жива Декова прави съпоставка с отрицателния установителен иск, където при отхвърлянето му давността спира да тече от дата на предявяването. По него няма значение дали кредиторът е предприел активна защита и твърди или доказва факти от значение за вземането. Прави се заключение, че за кредитора, предявил иск по чл. 135 ЗЗД, положението е по-неблагоприятно от този, който просто се защитава като ответник по отрицателния установителен иск на длъжника.

Съгласно изложената фактическа обстановка, казус и аргументи на двете противоположни позиции следва да дадем мнение, че макар особеното мнение на съдия Декова да засяга основателно притеснение за отношението на Павловия иск в практиката, то Решението е по-скоро правилно. Главното противопоставяне е в правата на кредитора съпоставени с тези на длъжника, като мнозинството на състава застава на страната на последния.

Безспорно искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е обезпечителен. С него не се предявява притезателно право за установяване на облигационното вземане, на което ищецът да основава своето качество на кредитор. Също няма спро и по въпроса дали с Решението се формира сила на пресъдено нещо по въпроса дали ищецът е кредитор. Затова искът спира и прекъсва давността само по отношение на предявеното потестативно право, но не и на непредявеното притезателно право.

По същия начин стои въпросът и с другите обезпечения. Установителен иск за съществуване или отричане на обезпечително право – напр. иск за отричане съществуването на ипотечно право, не спира и не прекъсва давността по отношение на обезпеченото с ипотеката притезателно право. Когато има реален интерес при кредитора за прекъсване на погаасителна даваност по отношение на вземането, то съществува възможност от подава не иск за реално изпълнение (напр. облигационен искоза права, породени или отнасящи се до търговска сделка.)  В практиката на ВКС е прието, че предявен иск за установяване качеството на кредитор на ищеца по Павловия иск е основание за спиране на производството по чл. 135, ал. 1 ЗЗД.

Тоест цялостната насока на практиката по Павловия иск е спрямо позицията, че е строго обезпечителен и като такъв не може да касае вземането. Макар да не се застъпва конкретно това се поддържа и от обстоятелството, че за кредитора съществува правна възожност да прекъсне давността с друго свое действие – иска за вземането или действие по изпълнителното дело, като в хипотеза не перемпция има възможност за образуване на ново изпълнително дело, а в хипотеза на действащо такова са налице изчерпателно изброените изпълнителни действия, които прекъсват давността. Тоест кредитора не е ограничен непреодолимо от невъзможността да изпълнява по дадена вещ, което да му даде право да твърди спиране на давностния срок.