КЗК се произнесе по казус за злоупотреба с господстващо положение

by | Feb 25, 2019 | Защита на потребителите, Търговско право

           На 31.01.2019 г. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) постанови решение по повод на образувано производство с предмет поведението на „Топлофикация София“ ЕАД (Топлофикация София) във връзка с налагане на нелоялни търговски условия в процеса на присъединяване на клиенти на топлинна енергия за битови нужди към топлопреносната мрежа. Производството е образувано по искане на няколко строителни и инвестиционни дружества, в което са изложени твърдения за извършено нарушение по чл. 21 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК).
        С Определение № 889/02.08.2018 г. КЗК e предявила на Топлофикация София твърдения за извършено нарушение, изразяващо се в злоупотреба с господстващо положение на пазара на пренос на топлинна енергия, включващ дейността по присъединяване на клиенти на топлинна енергия за битови нужди към топлопреносната мрежа в гр. София, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите посредством налагане на нелоялни търговски условия за присъединяване на обекти на клиенти на топлинна енергия за битови нужди към топлопреносната мрежа.
        В решението на КЗК детайлно са анализирани дейността на страните в производството, договорните отношения между Топлофикация София и лицата, които искат присъединяване към топлопреносната мрежа на новоизграждащи се и/или съществуващи обекти за битови нужди към топлопреносната мрежа. Комисията е извършила и икономически анализ, като е определила продуктовия и географски пазар, на който действа Топлофикация София, неговата структура, участници и функционирането му. КЗК стига до извод, че преносът на топлинна енергия представлява услуга с естествено монополен характер. Това е така, тъй като законодателят е предвидил, че за една обособена територия може да се издава само една лицензия за пренос на топлинна енергия, което представлява основна административно-правна бариера за навлизане на пазара. КЗК приема, че Топлофикация София е предприятие по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК, тъй като същото е търговско дружество, извършващо въз основа на лицензия и срещу заплащане дейността по пренос на топлинна енергия, включваща присъединяването на клиенти на топлинна енергия за битови нужди към топлопреносната мрежа на територията на гр. София. Това характеризира дейността му като стопанска.
         Въз основа на извършения пазарен анализ Комисията установява, че Топлофикация София е единствения участник на пазара на пренос на топлинна енергия, включващ присъединяването на клиенти на топлинна енергия за битови нужди към топлопреносната мрежа на територията на гр. София. Поради това дружеството притежава господстващо положение по смисъла на чл. 20 от ЗЗК на дефинирания в производството съответен продуктов и географски пазар.
           КЗК анализира поведението на Топлофикация София във връзка с евентуално налагане на нелоялни търговски условия от негова страна в процеса на присъединяване на обекти на клиенти на топлинна енергия за битови нужди към топлопреносната мрежа. Установява, че включваните в договорите за присъединяване клаузи задължават клиентите да изградят за своя сметка енергийните обекти (присъединителен топлопровод, съоръженията към него и абонатна станция), да предоставят за безвъзмездно ползване на топлопреносното предприятие изградените от тях енергийни обекти и да получат заплащане на цената на прехвърлените енергийни обекти в топлинна енергия.
         В разпоредбата на чл. 137, ал.2 от Закона за енергетиката е предвидена възможност съоръженията да бъдат изградени от клиента след съгласуване с топлопреносното предприятие, като в този случай последното заплаща цена за ползването им. Комисията счита, че договарянето на подобна възможност е допустимо от действащото законодателство, но за да съответства на правилата на ЗЗК, следва да осигурява избор на страните да преценят при конкретни обстоятелства дали тази възможност би била икономически изгодна за тях. Топлопреносното дружество обаче не дава ясни критерии в кои случаи се допуска изграждането да е за негова сметка, а вместо това предлага типов предварителен договор за присъединяване, който включва такова задължение за клиента. Установено е, че за топлопресносното дружество е предвидена нормативно уредена възможност да отложи или откаже да изгради енергийните обекти за присъединяване, в случай, че финансовото му положение не го позволява или при други обективни обстоятелства. КЗК стига до извод, че включването на задължението за клиента да извърши изграждането без наличие на обективни причини, ясни критерии и без съблюдаване на баланса на интереси на двете страни, е необосновано от конкурентноправна гледна точка и представлява налагане на несправедливо прехвърляне на допълнителна финансова тежест върху клиентите, за дейност, която не следва да се извършва от тях. По този начин дружеството се възползва от пазарното си положение, стремейки се към спестяване на финансови средства, които следва да извършва във връзка с лицензионните си задължения.
           Комисията счита, че включването в договорите на клауза, която задължава клиента да предостави за безвъзмездно ползване на топлопреносното предприятие изградените от него енергийни обекти, облагодетелства единствено топлопреносното предприятие, а подобна клауза е неблагоприятна за клиентите. Законодателят изрично е предвидил в разпоредбата на чл. 137, ал.2 от ЗЕ, че в случаите, в които изграждането на съоръженията се извършва от клиентите, топлопреносното предприятие следва да заплаща цена за ползването им. Наложеното задължение за предоставяне на безвъзмездно ползване на енергийните обекти не кореспондира и с чл.6, т.22 от одобрените от ДКЕВР (сега КЕВР) Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители на Топлофикация София. Съгласно текста на разпоредбата, топлопреносното предприятие е длъжно „да заплаща цена за ползване на присъединителен топлопровод и абонатната станция, изградени от клиентите, за които не е прехвърлена собствеността от клиентите на продавача“.
              КЗК е стигнала до извода, че Топлофикация София се възползва от положението си на дефинирания съответен пазар, като налага на своите клиенти нелоялни търговски условия, с цел постигане на необосновани финансови ползи. Разглежданото поведение носи белезите на експлоатативна злоупотреба, тъй като целта му не е изключване или недопускане до пазара на реален или потенциален конкурент на господстващото предприятие. Целта е прехвърляне върху клиента на разходи, които следва да бъдат поети от топлопреносното предприятие, както и принуда върху същия да се откаже от приходи (цена за ползване и изкупуване на енергийните обекти), които следва да получи въз основа на ЗЕ и Общите условия. Налаганите от Топлофикация София задължения за клиента са насочени към извличане на финансови ползи чрез експлоатиране на търговските партньори въз основа на притежаваната пазарна мощ.
          В хода на производството Топлофикация София е направила предложение за поемане на задължения по реда на чл. 75 от ЗЗК, с които да се премахнат твърдените от КЗК опасения за налагане на нелоялни условия за присъединяване на обекти на клиенти на топлинна енергия за битови нужди към топлопреносната мрежа. С крайното си решение КЗК одобрява предложението за поемане на задължения и определя конкретни срокове, в които следва да бъдат изпълнени. Сред поетите от Топлофикация София задължения са:
          – да плаща наем за ползване на изградените от клиента енергийни обекти, с изключение на помещението за абонатна станция, по методика, определена и приета от КЕВР;
        – да премахне клаузата за безвъзмездно ползване на изградените от клиента енергийни обекти от образците на предварителен и окончателен договор за присъединяване;
          – изграждане на енергийните обекти от клиента да бъде приложимо само и единствено при направено изрично писмено искане за това, след като преди това клиентът е бил информиран за двете възможности за изграждане;
         – да изкупува енергийните обекти и съоръжения по пазарната им стойност, определена по съгласие между страните, за което клиентите ще бъдат надлежно информирани;
        – да измени всички стандартни образци на документи в тази област като предвиди в тях различните възможности за заплащане на цената на изградените енергийни обекти.
        В случай, че Топлофикация София не изпълни поетите задължения производството ще бъде възобновено. Решението на КЗК не е окончателно и подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.

Колективен иск – възможности и пречки

by | Jan 29, 2019 | Граждански процес, Защита на потребителите

 Производството по колективни искове е исково производство, по чийто ред се разглеждат само искове, имащи за цел защита на колективен интерес. Уредено е в чл. 379 – чл. 388 от ГПК.

 Това производство се определя като особено по няколко причини. Основната характеристика е свързана с обстоятелството, че в рамките на един съдебен процес се дава възможност да бъдат защитени правата на множество субекти, засегнати от един тип нарушение. В този смисъл на страната на ищеца участват неограничен брой лица, които не са поименно индивидуално определени, а са само определяеми по определени признаци. Така например за очертаване на груповия субект на колективен иск може да се използва територия на допуснато замърсяване на околна среда от дадено индустриално предприятие, лица, подложени на третиране с дадено лекарствено средство или препарат, лица, закупили определен модел автомобили, проявили опасни за експлоатацията им дефекти, лица, подложени на определена дискриминационна практика на дадена компания или държавна институция; лица, пострадали от противозаконна злоупотреба с монополно положение, и много други случаи. На страната на ответника обикновено стои икономически силен субект.

 От съдопроизводствена гледна точка не е необходимо засегнатите лица да вземат пряко участие в съдебния процес. Колективът се представлява от особен тип представители. Това могат да бъдат специализирани организации, като Комисия за защита на потребителите, или инцидентно създадена организация на увредените от дадено нарушение лица. Няма пречка искът да бъде подаден от засегнатите лица, които не са организирани в структура. В този случай, обаче следва да се обоснове наличието на колективен интерес, различен от индивидуалния такъв на отделни членове от класа на засегнатите лица.

 Споменатите дотук характеристики на производството по предявяване на колективни искове разкриват предимно положителни перспективи, които закона предоставя на заинтересуваните да заведат такъв иск – обединение на неограничен кръг субекти, със засегнати еднородни права, които могат в рамките на един съдебен процес да защитят правния си интерес. Законодателят обаче въвежда допълнителни изисквания към ищеца/ищците и исковата молба, които значително утежняват и затрудняват възможността да бъде инициран един подобен исков процес. Съгласно чл. 380, ал. 2 от ГПК  „В исковата молба, отделно от обстоятелствата, на които се основава колективният иск, се посочва кои обстоятелства определят кръга на увредените лица и начинът, по който се предлага да бъде разгласено предявяването на иска.“ Тъй като ищецът е групов субект, трябва да е налице общ за групата колективен правен интерес от предявяване на иска. Този засегнат колективен интерес следва да е конкретизиран от ищеца в исковата молба въз основа на посочени от него факти, обективиращи кръга на увредените лица и увреждането. Обосновката, която законът изисква, е свързана с реализиране последиците на колективния иск, включително получаване на обезщетение за вредите, причинени на колективния интерес. В противен случай, съгласно чл. 380, ал. 2 ГПК, предявената искова молба е нередовна поради невъзможност да се изведе процесуалната легитимация на засегнатите лица.

 Следващото изискване на закона съгласно чл. 380, ал. 3 от ГПК e: “Към исковата молба се представят доказателства за възможностите на ищеца сериозно и добросъвестно да защити увредения интерес, както и да понесе тежестите, свързани с водене на делото, включително разноските.” Няма друго исково производство по българския ГПК, което да предвижда подобно изискване към ищеца. Въпреки че логиката на законодателя е ясна – да не се злоупотребява с колективни искове, резултатът, от които може да доведе до сериозни икономически последици, това изискване безспорно препятства заинтересованите лица да защитят интересите си. Съгласно практиката на ВКС, включването на сдруженията и организациите в списъка по чл. 164, ал. 1, т. 7 ЗЗП, е достатъчно, за да се приеме, че е налице първата предпоставка, предвидена в чл. 380, ал. 3 ГПК – за възможностите на сдружението сериозно и добросъвестно да защити увредения интерес. Това обстоятелство навежда на извода, че специализираните организации имат възможност успешно да предявят и да водят колективни искове, но инцидентно съставена група от заинтересовани лица много трудно би могла да докаже, че може да понесе тежестите, свързани с воденето на делото.

 Както беше посочено производството по колективни искове е особено производство и към него се прилагат особени изисквания. Законодателят обаче е пропуснал да предвиди специална уредба относно дължимата държавна такса по този вид искове. Доколкото в глава тридесет и трета от ГПК липсват правила за определяне на държавната такса, то следва да се прилагат общите такива. Съгласно чл. 1 от  Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс „По искова молба, насрещна искова молба и молба на трето лице със самостоятелни права се събира такса 4 на сто върху цената на иска, но не по-малко от 50 лв.“ Така, ако разгледаме в съвкупност характеристиките на производството, по което ищец са неограничен брой субекти, което предполага значителен по размер материален интерес, в допълнение към ищците има изискване да се представят доказателства, че имат материалната възможност да водят делото и все пак дължат пълния размер на държавната такса, то изискванията на закона правят почти невъзможно упражняването на това право на иск. Така на практика законодателят е предвидил принципната възможност от предявяването на колективни искове от заинтересованите, увредени лица,  но в действителност този способ за защита е осуетен от изискванията на закона.  Пропуските не бяха преодолени и с приетия Закон за изменение и допълнение на ГПК от 2017 г.

 Докато в другите европейски страни колективната правна защита е разпространен правен способ, то у нас си остава едно предвидено в ГПК производство, което е слабо разпространено сред действително заинтересуваните от него лица и предвид наличната съдебна практика към момента не изглежда да води до търсения правен ефект.

 

Картелите – пречка за конкуренцията

Картелите – пречка за конкуренцията

by | Jul 8, 2018 | Защита на потребителите

         Законът за защита на конкуренцията определя картелът като споразумение и/или съгласувана практика между две или повече предприятия с цел координиране на тяхното конкурентно поведение на съответния пазар или повлияване на съответните параметри на конкуренция. Практики, които  могат да повлияят негативно на конкуренцията са определяне или координиране на покупните или продажните цени или други условия на търговия, определяне на квоти за производството или продажбите, подялба на пазари и клиенти, включително манипулиране на публични търгове или конкурси, ограничения на вноса или износа или антиконкурентни действия срещу други конкуренти.

         Картелите повишават цените и намаляват стимулите за пред­лагане на нови продукти и по-добри услуги. Затова както в ЕС, така и в Република България, картелите са незаконни. Участниците в картела се наказват с изключително големи имуществени санкции – до 10 на сто от общия оборот на нарушителя за предходната финансова година.

          Важно е да се отбележи, че не всички картели са забранени от закона. Забраната отпада в случай, че споразуменията имат незначителен ефект върху конкуренцията. Ефектът е незначителен, ако общият дял на предприятията – участници на пазара на стоките или услугите – предмет на споразумението, не надвишава определени в ЗЗК проценти. Освобождаването от забраните обаче не важи в случай, че картелът има за цел или резултат пряко или косвено определяне на цени, разпределяне на пазари и/или клиенти, ограничаване на производството и продажбите.

       Компетентният орган, който извършва разследване за наличие на картели и налага наказания на участниците в тях,  е Комисията за защита на конкуренцията. Комисията може да бъде сезирана от прокуратурата, от лице, чиито интереси са засегнати или застрашени от нарушението, от участник в картела или служебно да образува производство. Исканията на граждани, търговски дружества и организации се подават по образец, който следва да съдържа данни за молителя и за лицето, срещу което е оплакването, както и в какво се състои искането. Важен момент в процедурата е формулирането на обстоятелствата, на които се основава искането и твърдяното нарушение. Препоръчително е документът да бъде изготвен от специалист в областта, който правилно ще квалифицира от правна страна описаната фактическата обстановка, както и ще прецени в конкретния случай какви доказателства следва да бъдат представени. За подаването на искането се събира държавна такса в размер на 500 лева.

       КЗК може да откаже да образува производство само в случай, че искането има нередовности, които не са отстранени от молителя в 7-дневен срок от съобщаването. Разпореждането за отказ да се образува производство в този случай не подлежи на обжалване.

      Процедурата пред КЗК по разследване на картелни споразумения протича по следния начин:

          При подаден сигнал за наличие на картелно споразумение от посочените лица или при самосезиране КЗК започва проучване на случая. Служителите на КЗК имат право да изискват информация и веществени, писмени, цифрови и електронни доказателства, да снемат устни или писмени обяснения, да извършват проверки на място, да възлагат извършването на експертизи от външни експерти. Лицата, от които КЗК изисква съдействие, не могат да се позовават на производствена, търговска или друга защитена от закон тайна. В случай, че лицата възпрепятстват събирането на поисканата от тях информация за определени факти КЗК може да приеме за доказани тези факти. Проверките на място КЗК извършва след съдебно разрешение. Разрешението се отнася за всички помещения, превозни средства и други обекти, които се използват от проверяваното предприятие или сдружение на предприятия. Компетентен да се произнесе по искането е Административен съд – София, който се произнася с определение, което подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в тридневен срок от уведомяването. Обжалването не спира изпълнението. Страните имат право да ползват правна защита както в производството пред КЗК, така и в съдебната фаза на производството.

        Комисията може да установи, че не е извършено нарушение, т.е., че не е налице картелно споразумение или съгласувана практика, или че няма основание за предприемане на действия за извършено нарушение. Възможно е също така КЗК да върне преписката за допълнително проучване. В случай, че има данни за извършено нарушение КЗК предявява твърденията за извършено нарушение от ответната страна, като предоставя срок на молителя и на ответната страна за писмени възражения по предявените твърдения. Едновременно с представянето на възраженията си страните са задължени да представят и всички доказателства в своя подкрепа, с които разполагат.

        Наличието на доказателства за съществуването на картела е от изключителна важност за установяване на нарушението. Затрудненията на КЗК в процеса на доказване обаче са големи поради тайната същност на картелите. С оглед улесняването на този процес още през 1996 г. на ниво ЕС е създадена програма, която да стимулира участниците в картелите да сътрудничат на разследващите. В замяна на своето съдействие те получават възможност за освобождаване или значително намаляване на санкциите, които в противен случай биха им били наложени.  Това е така наречената „Политика на снизходителност”. В същността й стои разбирането, че интересите на потребителите и гражданите от разкриване и наказване на картелите надделяват над интереса за налагане на санкции на предприятия, които съдействат на компетентните органи да разкрият и докажат забранената практика. Тази политика обаче не отчита икономическите цели на участниците в картела – увеличаване на печалбите или избягване на големи загуби. Оказва се, че нарушителите имат по-голям интерес от участие в картела отколкото от съдействие на компетентните органи.

        Освен посочената програма съществува и друг начин участник в картел да не бъде наказан с налагане на санкции. Това е възможно ако разследваното предприятие поеме задължения, с които да се постигне преустановяване на поведението, във връзка с което е образувано производството. КЗК може да одобри с решение тези задължения. В този случай комисията прекратява производството, без да установява наличие на нарушение, като постановява, че вече не съществуват основания за продължаване на производството. С решението комисията може да определи и срок на действие на поетите задължения. Задължително условие, за да се приложи тази процедура, е конкретното нарушение да не бъде тежко.

       Страните и заинтересованите лица имат право да бъдат изслушани от комисията в открито заседание преди постановяване на решение по същество. На страните и на заинтересованите лица могат да се задават въпроси по ред, определен от председателя. След изслушването на страните председателят на комисията насрочва закрито заседание. На него комисията постановява решение, с което:

  • установява извършеното нарушение и нарушителя, налага имуществени санкции, периодични санкции и/или глоби;
  • установява, че не е налице картелно споразумение или съгласувана практика;
  • постановява прекратяване на нарушенията, включително като налага подходящи поведенчески и/или структурни мерки за възстановяване на конкуренцията.

       Решенията на КЗК подлежат на обжалване относно тяхната законосъобразност пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок. За страните срокът започва да тече от съобщаването, а за трети лица – от публикуването им в електронния регистър на КЗК.

       Когато постанови решение за установяване на извършено нарушение, КЗК възлага на нарушителя направените по производството разноски, ако са поискани от другата страна.

      За причинените вреди вследствие на извършеното нарушение виновното лице дължи обезщетение. Право на обезщетение имат всички физически и юридически лица, на които са причинени вреди, дори когато нарушението не е било насочено директно срещу тях. Исковете за обезщетение се предявяват по реда на Гражданския процесуален кодекс. Влязлото в сила решение на Върховния административен съд, което потвърждава решение на КЗК за установяване на извършено нарушение, има обвързваща сила за гражданския съд относно това дали решението на КЗК е валидно и законосъобразно.