Законът за защита на конкуренцията определя картелът като споразумение и/или съгласувана практика между две или повече предприятия с цел координиране на тяхното конкурентно поведение на съответния пазар или повлияване на съответните параметри на конкуренция. Практики, които  могат да повлияят негативно на конкуренцията са определяне или координиране на покупните или продажните цени или други условия на търговия, определяне на квоти за производството или продажбите, подялба на пазари и клиенти, включително манипулиране на публични търгове или конкурси, ограничения на вноса или износа или антиконкурентни действия срещу други конкуренти.

         Картелите повишават цените и намаляват стимулите за пред­лагане на нови продукти и по-добри услуги. Затова както в ЕС, така и в Република България, картелите са незаконни. Участниците в картела се наказват с изключително големи имуществени санкции – до 10 на сто от общия оборот на нарушителя за предходната финансова година.

          Важно е да се отбележи, че не всички картели са забранени от закона. Забраната отпада в случай, че споразуменията имат незначителен ефект върху конкуренцията. Ефектът е незначителен, ако общият дял на предприятията – участници на пазара на стоките или услугите – предмет на споразумението, не надвишава определени в ЗЗК проценти. Освобождаването от забраните обаче не важи в случай, че картелът има за цел или резултат пряко или косвено определяне на цени, разпределяне на пазари и/или клиенти, ограничаване на производството и продажбите.

       Компетентният орган, който извършва разследване за наличие на картели и налага наказания на участниците в тях,  е Комисията за защита на конкуренцията. Комисията може да бъде сезирана от прокуратурата, от лице, чиито интереси са засегнати или застрашени от нарушението, от участник в картела или служебно да образува производство. Исканията на граждани, търговски дружества и организации се подават по образец, който следва да съдържа данни за молителя и за лицето, срещу което е оплакването, както и в какво се състои искането. Важен момент в процедурата е формулирането на обстоятелствата, на които се основава искането и твърдяното нарушение. Препоръчително е документът да бъде изготвен от специалист в областта, който правилно ще квалифицира от правна страна описаната фактическата обстановка, както и ще прецени в конкретния случай какви доказателства следва да бъдат представени. За подаването на искането се събира държавна такса в размер на 500 лева.

       КЗК може да откаже да образува производство само в случай, че искането има нередовности, които не са отстранени от молителя в 7-дневен срок от съобщаването. Разпореждането за отказ да се образува производство в този случай не подлежи на обжалване.

      Процедурата пред КЗК по разследване на картелни споразумения протича по следния начин:

          При подаден сигнал за наличие на картелно споразумение от посочените лица или при самосезиране КЗК започва проучване на случая. Служителите на КЗК имат право да изискват информация и веществени, писмени, цифрови и електронни доказателства, да снемат устни или писмени обяснения, да извършват проверки на място, да възлагат извършването на експертизи от външни експерти. Лицата, от които КЗК изисква съдействие, не могат да се позовават на производствена, търговска или друга защитена от закон тайна. В случай, че лицата възпрепятстват събирането на поисканата от тях информация за определени факти КЗК може да приеме за доказани тези факти. Проверките на място КЗК извършва след съдебно разрешение. Разрешението се отнася за всички помещения, превозни средства и други обекти, които се използват от проверяваното предприятие или сдружение на предприятия. Компетентен да се произнесе по искането е Административен съд – София, който се произнася с определение, което подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в тридневен срок от уведомяването. Обжалването не спира изпълнението. Страните имат право да ползват правна защита както в производството пред КЗК, така и в съдебната фаза на производството.

        Комисията може да установи, че не е извършено нарушение, т.е., че не е налице картелно споразумение или съгласувана практика, или че няма основание за предприемане на действия за извършено нарушение. Възможно е също така КЗК да върне преписката за допълнително проучване. В случай, че има данни за извършено нарушение КЗК предявява твърденията за извършено нарушение от ответната страна, като предоставя срок на молителя и на ответната страна за писмени възражения по предявените твърдения. Едновременно с представянето на възраженията си страните са задължени да представят и всички доказателства в своя подкрепа, с които разполагат.

        Наличието на доказателства за съществуването на картела е от изключителна важност за установяване на нарушението. Затрудненията на КЗК в процеса на доказване обаче са големи поради тайната същност на картелите. С оглед улесняването на този процес още през 1996 г. на ниво ЕС е създадена програма, която да стимулира участниците в картелите да сътрудничат на разследващите. В замяна на своето съдействие те получават възможност за освобождаване или значително намаляване на санкциите, които в противен случай биха им били наложени.  Това е така наречената „Политика на снизходителност”. В същността й стои разбирането, че интересите на потребителите и гражданите от разкриване и наказване на картелите надделяват над интереса за налагане на санкции на предприятия, които съдействат на компетентните органи да разкрият и докажат забранената практика. Тази политика обаче не отчита икономическите цели на участниците в картела – увеличаване на печалбите или избягване на големи загуби. Оказва се, че нарушителите имат по-голям интерес от участие в картела отколкото от съдействие на компетентните органи.

        Освен посочената програма съществува и друг начин участник в картел да не бъде наказан с налагане на санкции. Това е възможно ако разследваното предприятие поеме задължения, с които да се постигне преустановяване на поведението, във връзка с което е образувано производството. КЗК може да одобри с решение тези задължения. В този случай комисията прекратява производството, без да установява наличие на нарушение, като постановява, че вече не съществуват основания за продължаване на производството. С решението комисията може да определи и срок на действие на поетите задължения. Задължително условие, за да се приложи тази процедура, е конкретното нарушение да не бъде тежко.

       Страните и заинтересованите лица имат право да бъдат изслушани от комисията в открито заседание преди постановяване на решение по същество. На страните и на заинтересованите лица могат да се задават въпроси по ред, определен от председателя. След изслушването на страните председателят на комисията насрочва закрито заседание. На него комисията постановява решение, с което:

• установява извършеното нарушение и нарушителя, налага имуществени санкции, периодични санкции и/или глоби;
• установява, че не е налице картелно споразумение или съгласувана практика;
• постановява прекратяване на нарушенията, включително като налага подходящи поведенчески и/или структурни мерки за възстановяване на конкуренцията.

       Решенията на КЗК подлежат на обжалване относно тяхната законосъобразност пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок. За страните срокът започва да тече от съобщаването, а за трети лица – от публикуването им в електронния регистър на КЗК.

       Когато постанови решение за установяване на извършено нарушение, КЗК възлага на нарушителя направените по производството разноски, ако са поискани от другата страна.

      За причинените вреди вследствие на извършеното нарушение виновното лице дължи обезщетение. Право на обезщетение имат всички физически и юридически лица, на които са причинени вреди, дори когато нарушението не е било насочено директно срещу тях. Исковете за обезщетение се предявяват по реда на Гражданския процесуален кодекс. Влязлото в сила решение на Върховния административен съд, което потвърждава решение на КЗК за установяване на извършено нарушение, има обвързваща сила за гражданския съд относно това дали решението на КЗК е валидно и законосъобразно.