Интерес представлява въпросът законосъобразно ли е работодателите да обявяват свободни работни места за длъжности, за които поставят изискване към кандидатите да са учили дадена специалност единствено в определен университет. По-конкретно може ли адвокатско дружество да обяви свободно работно място за длъжността „адвокатски сътрудник“, като постави изискване към кандидатите да са учили специалност „Право“ в СУ „Св. Климент Охридски“? Налице ли е дискриминация по признак образование в този случай?
           По този въпрос се произнесе Върховният административен съд с влязло в сила Решение № 9953/11.07.2017 г., постановено по адм. дело № 2851/2016 г. Делото е образувано по жалба на Адвокатско дружество „Димитров и Пелов“ срещу решение на Комисията за защита от дискриминация.
        За да стигне до отговора на поставения въпрос ВАС, изследва подробно съдържанието на понятието дискриминация както в българското законодателство и в правото на ЕС, така и съгласно Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.
       Разпоредбата на чл.14 на ЕКЗПЧ и Протокол № 12 към нея забраняват дискриминацията, основана на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален и социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или друг признак. Тази забрана обаче не се отнася до всяко различно третиране, а единствено до разлики в третирането, които не могат да бъдат оправдани на обективни и разумни основания. С Протокол № 1, чл.2 към Конвенцията е забранено лишаването от право на образование.
          В чл.6, ал.2 от Конституцията на Република България и в чл.4, ал.1 от Закона за защита от дискриминацията сред защитените признаци е посочен и признакът „образование“. В българското и в международното законодателството няма легална дефиниция на понятията „образование“ и „защитен признак“.
           В правната теория е прието, че „защитен признак“ е описана в закона лична или обществена характеристика, вродено или придобито качество, чието действително или предполагаемо наличие у някого не е оправдано да бъде съобразявано като основание той да бъде третиран различно в качеството му на субект на права и задължения в сравнение с лице, което я няма. Признакът приобщава дискриминираното лице към определена социална група.
        „Образованието“ е определено в тълковния речник като обучение, просвещение, получаване на знания; съвкупност от знания, получени при целенасочено обучение. С оглед на това ВАС стига до извода, че смисълът на понятието „образование“ като защитен признак трябва да се извежда за всеки конкретен случай.
       В конкретния казус Адвокатското дружество „Димитров и Пелов“ е обявило свободно работно място за длъжността „адвокатски сътрудник“, като към изискванията изрично е посочено, че кандидатите трябва да са студенти пети курс на учебната 2014/2015 г. или семестриално завършили, редовно обучение по специалност „Право“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Обявата не е насочена към кандидати, завършили висше образование специалност „Право“. Учащите се в пети курс и студентите, които само са завършили семестриално обучението си, все още нямат висше образование.
        Приобщаването на лицето към определена социална група на основата на „образование“ може да стане по критерий светско или религиозно образование, получено в частни или държавни училища, според професионална насоченост или степен на образование. Полученото по една и съща специалност, но в различни държавни висши училища, образование не създава социална принадлежност и не приобщава човек към различни социални групи на обществото. Поради това и съдът правилно приема, че обява за работа, насочена към студенти от едно конкретно висше училище, не е дискриминация по признак образование спрямо други лица, които не учат в същото учебно заведение. Съгласно чл.13 от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“ студентите, изпълнили задълженията си по учебния план и положили успешно държавните си изпити, получават диплома за завършено висше образование с професионална квалификация „юрист“ на образователна и квалификационна степен „магистър“. Дипломираните юристи придобиват юридическа правоспособност след стаж и полагане на изпит в съответствие с чл.163 от ЗСВ. С оглед на това, след като няма обява към лица според степента им на образование, не е създадена и привилегия на основа на признака „образование“.
          ВАС е изследвал и Директива 2000/78/ЕО на Съвета за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите. В чл.1 , ал.1 от директивата е посочена целта й, а именно регламентиране на основната рамка за борба с дискриминацията, основана на религия или убеждение, увреждане, възраст или сексуална ориентация по отношение на заетостта и упражняването на занятие, с оглед прилагане в държавите-членки на принципа за равно третиране. Сред изброените в директивата признаци липсва признакът „образование“. Това означава, че работодателят има право да поставя към кандидати студенти за работа изисквания, свързани с учебното заведение, в което учат и ще завършат образованието си. Това е оправдано и с оглед разпоредбата на чл.7, ал.1, т.2 от Закона за защита от дискриминация. Изискванията към кандидат за работа в адвокатска кантора в условията на изключителна конкурентна среда не надхвърлят необходимото за постигане на законна цел наемане на работа на студенти от висше училище с най-висок рейтинг според Рейтинговата система на висшите училища в Република България, поддържана официално от министерството на образованието и науката. ВАС правилно приема, че частният работодател има право да извърши преценка по какъв обективен критерий да наеме студенти за работа. Въпрос не само на избор, но и на успешно класиране, е продължаване на обучението в едно или друго висше училище. Работодателят в условията на конкуренция е в правото си да избере най-подготвения кандидат по критерии, които сам определя и които не попадат в защитен признак по чл.4, ал.1 от Закона за защита от дискриминация.