Интерес представлява въпросът законосъобразно ли е работодателите да обявяват свободни работни места за длъжности, за които поставят изискване към кандидатите да са учили дадена специалност единствено в определен университет. По-конкретно може ли адвокатско дружество да обяви свободно работно място за длъжността „адвокатски сътрудник“, като постави изискване към кандидатите да са учили специалност „Право“ в СУ „Св. Климент Охридски“? Налице ли е дискриминация по признак образование в този случай?
           По този въпрос се произнесе Върховният административен съд с влязло в сила Решение № 9953/11.07.2017 г., постановено по адм. дело № 2851/2016 г. Делото е образувано по жалба на Адвокатско дружество „Димитров и Пелов“ срещу решение на Комисията за защита от дискриминация.
        За да стигне до отговора на поставения въпрос ВАС, изследва подробно съдържанието на понятието дискриминация както в българското законодателство и в правото на ЕС, така и съгласно Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.
       Разпоредбата на чл.14 на ЕКЗПЧ и Протокол № 12 към нея забраняват дискриминацията, основана на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален и социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или друг признак. Тази забрана обаче не се отнася до всяко различно третиране, а единствено до разлики в третирането, които не могат да бъдат оправдани на обективни и разумни основания. С Протокол № 1, чл.2 към Конвенцията е забранено лишаването от право на образование.
          В чл.6, ал.2 от Конституцията на Република България и в чл.4, ал.1 от Закона за защита от дискриминацията сред защитените признаци е посочен и признакът „образование“. В българското и в международното законодателството няма легална дефиниция на понятията „образование“ и „защитен признак“.
           В правната теория е прието, че „защитен признак“ е описана в закона лична или обществена характеристика, вродено или придобито качество, чието действително или предполагаемо наличие у някого не е оправдано да бъде съобразявано като основание той да бъде третиран различно в качеството му на субект на права и задължения в сравнение с лице, което я няма. Признакът приобщава дискриминираното лице към определена социална група.
        „Образованието“ е определено в тълковния речник като обучение, просвещение, получаване на знания; съвкупност от знания, получени при целенасочено обучение. С оглед на това ВАС стига до извода, че смисълът на понятието „образование“ като защитен признак трябва да се извежда за всеки конкретен случай.
       В конкретния казус Адвокатското дружество „Димитров и Пелов“ е обявило свободно работно място за длъжността „адвокатски сътрудник“, като към изискванията изрично е посочено, че кандидатите трябва да са студенти пети курс на учебната 2014/2015 г. или семестриално завършили, редовно обучение по специалност „Право“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Обявата не е насочена към кандидати, завършили висше образование специалност „Право“. Учащите се в пети курс и студентите, които само са завършили семестриално обучението си, все още нямат висше образование.
        Приобщаването на лицето към определена социална група на основата на „образование“ може да стане по критерий светско или религиозно образование, получено в частни или държавни училища, според професионална насоченост или степен на образование. Полученото по една и съща специалност, но в различни държавни висши училища, образование не създава социална принадлежност и не приобщава човек към различни социални групи на обществото. Поради това и съдът правилно приема, че обява за работа, насочена към студенти от едно конкретно висше училище, не е дискриминация по признак образование спрямо други лица, които не учат в същото учебно заведение. Съгласно чл.13 от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“ студентите, изпълнили задълженията си по учебния план и положили успешно държавните си изпити, получават диплома за завършено висше образование с професионална квалификация „юрист“ на образователна и квалификационна степен „магистър“. Дипломираните юристи придобиват юридическа правоспособност след стаж и полагане на изпит в съответствие с чл.163 от ЗСВ. С оглед на това, след като няма обява към лица според степента им на образование, не е създадена и привилегия на основа на признака „образование“.
          ВАС е изследвал и Директива 2000/78/ЕО на Съвета за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите. В чл.1 , ал.1 от директивата е посочена целта й, а именно регламентиране на основната рамка за борба с дискриминацията, основана на религия или убеждение, увреждане, възраст или сексуална ориентация по отношение на заетостта и упражняването на занятие, с оглед прилагане в държавите-членки на принципа за равно третиране. Сред изброените в директивата признаци липсва признакът „образование“. Това означава, че работодателят има право да поставя към кандидати студенти за работа изисквания, свързани с учебното заведение, в което учат и ще завършат образованието си. Това е оправдано и с оглед разпоредбата на чл.7, ал.1, т.2 от Закона за защита от дискриминация. Изискванията към кандидат за работа в адвокатска кантора в условията на изключителна конкурентна среда не надхвърлят необходимото за постигане на законна цел наемане на работа на студенти от висше училище с най-висок рейтинг според Рейтинговата система на висшите училища в Република България, поддържана официално от министерството на образованието и науката. ВАС правилно приема, че частният работодател има право да извърши преценка по какъв обективен критерий да наеме студенти за работа. Въпрос не само на избор, но и на успешно класиране, е продължаване на обучението в едно или друго висше училище. Работодателят в условията на конкуренция е в правото си да избере най-подготвения кандидат по критерии, които сам определя и които не попадат в защитен признак по чл.4, ал.1 от Закона за защита от дискриминация.

         Законът за защита на конкуренцията определя картелът като споразумение и/или съгласувана практика между две или повече предприятия с цел координиране на тяхното конкурентно поведение на съответния пазар или повлияване на съответните параметри на конкуренция. Практики, които  могат да повлияят негативно на конкуренцията са определяне или координиране на покупните или продажните цени или други условия на търговия, определяне на квоти за производството или продажбите, подялба на пазари и клиенти, включително манипулиране на публични търгове или конкурси, ограничения на вноса или износа или антиконкурентни действия срещу други конкуренти.

         Картелите повишават цените и намаляват стимулите за пред­лагане на нови продукти и по-добри услуги. Затова както в ЕС, така и в Република България, картелите са незаконни. Участниците в картела се наказват с изключително големи имуществени санкции – до 10 на сто от общия оборот на нарушителя за предходната финансова година.

          Важно е да се отбележи, че не всички картели са забранени от закона. Забраната отпада в случай, че споразуменията имат незначителен ефект върху конкуренцията. Ефектът е незначителен, ако общият дял на предприятията – участници на пазара на стоките или услугите – предмет на споразумението, не надвишава определени в ЗЗК проценти. Освобождаването от забраните обаче не важи в случай, че картелът има за цел или резултат пряко или косвено определяне на цени, разпределяне на пазари и/или клиенти, ограничаване на производството и продажбите.

       Компетентният орган, който извършва разследване за наличие на картели и налага наказания на участниците в тях,  е Комисията за защита на конкуренцията. Комисията може да бъде сезирана от прокуратурата, от лице, чиито интереси са засегнати или застрашени от нарушението, от участник в картела или служебно да образува производство. Исканията на граждани, търговски дружества и организации се подават по образец, който следва да съдържа данни за молителя и за лицето, срещу което е оплакването, както и в какво се състои искането. Важен момент в процедурата е формулирането на обстоятелствата, на които се основава искането и твърдяното нарушение. Препоръчително е документът да бъде изготвен от специалист в областта, който правилно ще квалифицира от правна страна описаната фактическата обстановка, както и ще прецени в конкретния случай какви доказателства следва да бъдат представени. За подаването на искането се събира държавна такса в размер на 500 лева.

       КЗК може да откаже да образува производство само в случай, че искането има нередовности, които не са отстранени от молителя в 7-дневен срок от съобщаването. Разпореждането за отказ да се образува производство в този случай не подлежи на обжалване.

      Процедурата пред КЗК по разследване на картелни споразумения протича по следния начин:

          При подаден сигнал за наличие на картелно споразумение от посочените лица или при самосезиране КЗК започва проучване на случая. Служителите на КЗК имат право да изискват информация и веществени, писмени, цифрови и електронни доказателства, да снемат устни или писмени обяснения, да извършват проверки на място, да възлагат извършването на експертизи от външни експерти. Лицата, от които КЗК изисква съдействие, не могат да се позовават на производствена, търговска или друга защитена от закон тайна. В случай, че лицата възпрепятстват събирането на поисканата от тях информация за определени факти КЗК може да приеме за доказани тези факти. Проверките на място КЗК извършва след съдебно разрешение. Разрешението се отнася за всички помещения, превозни средства и други обекти, които се използват от проверяваното предприятие или сдружение на предприятия. Компетентен да се произнесе по искането е Административен съд – София, който се произнася с определение, което подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в тридневен срок от уведомяването. Обжалването не спира изпълнението. Страните имат право да ползват правна защита както в производството пред КЗК, така и в съдебната фаза на производството.

        Комисията може да установи, че не е извършено нарушение, т.е., че не е налице картелно споразумение или съгласувана практика, или че няма основание за предприемане на действия за извършено нарушение. Възможно е също така КЗК да върне преписката за допълнително проучване. В случай, че има данни за извършено нарушение КЗК предявява твърденията за извършено нарушение от ответната страна, като предоставя срок на молителя и на ответната страна за писмени възражения по предявените твърдения. Едновременно с представянето на възраженията си страните са задължени да представят и всички доказателства в своя подкрепа, с които разполагат.

        Наличието на доказателства за съществуването на картела е от изключителна важност за установяване на нарушението. Затрудненията на КЗК в процеса на доказване обаче са големи поради тайната същност на картелите. С оглед улесняването на този процес още през 1996 г. на ниво ЕС е създадена програма, която да стимулира участниците в картелите да сътрудничат на разследващите. В замяна на своето съдействие те получават възможност за освобождаване или значително намаляване на санкциите, които в противен случай биха им били наложени.  Това е така наречената „Политика на снизходителност”. В същността й стои разбирането, че интересите на потребителите и гражданите от разкриване и наказване на картелите надделяват над интереса за налагане на санкции на предприятия, които съдействат на компетентните органи да разкрият и докажат забранената практика. Тази политика обаче не отчита икономическите цели на участниците в картела – увеличаване на печалбите или избягване на големи загуби. Оказва се, че нарушителите имат по-голям интерес от участие в картела отколкото от съдействие на компетентните органи.

        Освен посочената програма съществува и друг начин участник в картел да не бъде наказан с налагане на санкции. Това е възможно ако разследваното предприятие поеме задължения, с които да се постигне преустановяване на поведението, във връзка с което е образувано производството. КЗК може да одобри с решение тези задължения. В този случай комисията прекратява производството, без да установява наличие на нарушение, като постановява, че вече не съществуват основания за продължаване на производството. С решението комисията може да определи и срок на действие на поетите задължения. Задължително условие, за да се приложи тази процедура, е конкретното нарушение да не бъде тежко.

       Страните и заинтересованите лица имат право да бъдат изслушани от комисията в открито заседание преди постановяване на решение по същество. На страните и на заинтересованите лица могат да се задават въпроси по ред, определен от председателя. След изслушването на страните председателят на комисията насрочва закрито заседание. На него комисията постановява решение, с което:

• установява извършеното нарушение и нарушителя, налага имуществени санкции, периодични санкции и/или глоби;
• установява, че не е налице картелно споразумение или съгласувана практика;
• постановява прекратяване на нарушенията, включително като налага подходящи поведенчески и/или структурни мерки за възстановяване на конкуренцията.

       Решенията на КЗК подлежат на обжалване относно тяхната законосъобразност пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок. За страните срокът започва да тече от съобщаването, а за трети лица – от публикуването им в електронния регистър на КЗК.

       Когато постанови решение за установяване на извършено нарушение, КЗК възлага на нарушителя направените по производството разноски, ако са поискани от другата страна.

      За причинените вреди вследствие на извършеното нарушение виновното лице дължи обезщетение. Право на обезщетение имат всички физически и юридически лица, на които са причинени вреди, дори когато нарушението не е било насочено директно срещу тях. Исковете за обезщетение се предявяват по реда на Гражданския процесуален кодекс. Влязлото в сила решение на Върховния административен съд, което потвърждава решение на КЗК за установяване на извършено нарушение, има обвързваща сила за гражданския съд относно това дали решението на КЗК е валидно и законосъобразно.