На 31.01.2019 г. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) постанови решение по повод на образувано производство с предмет поведението на „Топлофикация София“ ЕАД (Топлофикация София) във връзка с налагане на нелоялни търговски условия в процеса на присъединяване на клиенти на топлинна енергия за битови нужди към топлопреносната мрежа. Производството е образувано по искане на няколко строителни и инвестиционни дружества, в което са изложени твърдения за извършено нарушение по чл. 21 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК).
        С Определение № 889/02.08.2018 г. КЗК e предявила на Топлофикация София твърдения за извършено нарушение, изразяващо се в злоупотреба с господстващо положение на пазара на пренос на топлинна енергия, включващ дейността по присъединяване на клиенти на топлинна енергия за битови нужди към топлопреносната мрежа в гр. София, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите посредством налагане на нелоялни търговски условия за присъединяване на обекти на клиенти на топлинна енергия за битови нужди към топлопреносната мрежа.
        В решението на КЗК детайлно са анализирани дейността на страните в производството, договорните отношения между Топлофикация София и лицата, които искат присъединяване към топлопреносната мрежа на новоизграждащи се и/или съществуващи обекти за битови нужди към топлопреносната мрежа. Комисията е извършила и икономически анализ, като е определила продуктовия и географски пазар, на който действа Топлофикация София, неговата структура, участници и функционирането му. КЗК стига до извод, че преносът на топлинна енергия представлява услуга с естествено монополен характер. Това е така, тъй като законодателят е предвидил, че за една обособена територия може да се издава само една лицензия за пренос на топлинна енергия, което представлява основна административно-правна бариера за навлизане на пазара. КЗК приема, че Топлофикация София е предприятие по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК, тъй като същото е търговско дружество, извършващо въз основа на лицензия и срещу заплащане дейността по пренос на топлинна енергия, включваща присъединяването на клиенти на топлинна енергия за битови нужди към топлопреносната мрежа на територията на гр. София. Това характеризира дейността му като стопанска.
         Въз основа на извършения пазарен анализ Комисията установява, че Топлофикация София е единствения участник на пазара на пренос на топлинна енергия, включващ присъединяването на клиенти на топлинна енергия за битови нужди към топлопреносната мрежа на територията на гр. София. Поради това дружеството притежава господстващо положение по смисъла на чл. 20 от ЗЗК на дефинирания в производството съответен продуктов и географски пазар.
           КЗК анализира поведението на Топлофикация София във връзка с евентуално налагане на нелоялни търговски условия от негова страна в процеса на присъединяване на обекти на клиенти на топлинна енергия за битови нужди към топлопреносната мрежа. Установява, че включваните в договорите за присъединяване клаузи задължават клиентите да изградят за своя сметка енергийните обекти (присъединителен топлопровод, съоръженията към него и абонатна станция), да предоставят за безвъзмездно ползване на топлопреносното предприятие изградените от тях енергийни обекти и да получат заплащане на цената на прехвърлените енергийни обекти в топлинна енергия.
         В разпоредбата на чл. 137, ал.2 от Закона за енергетиката е предвидена възможност съоръженията да бъдат изградени от клиента след съгласуване с топлопреносното предприятие, като в този случай последното заплаща цена за ползването им. Комисията счита, че договарянето на подобна възможност е допустимо от действащото законодателство, но за да съответства на правилата на ЗЗК, следва да осигурява избор на страните да преценят при конкретни обстоятелства дали тази възможност би била икономически изгодна за тях. Топлопреносното дружество обаче не дава ясни критерии в кои случаи се допуска изграждането да е за негова сметка, а вместо това предлага типов предварителен договор за присъединяване, който включва такова задължение за клиента. Установено е, че за топлопресносното дружество е предвидена нормативно уредена възможност да отложи или откаже да изгради енергийните обекти за присъединяване, в случай, че финансовото му положение не го позволява или при други обективни обстоятелства. КЗК стига до извод, че включването на задължението за клиента да извърши изграждането без наличие на обективни причини, ясни критерии и без съблюдаване на баланса на интереси на двете страни, е необосновано от конкурентноправна гледна точка и представлява налагане на несправедливо прехвърляне на допълнителна финансова тежест върху клиентите, за дейност, която не следва да се извършва от тях. По този начин дружеството се възползва от пазарното си положение, стремейки се към спестяване на финансови средства, които следва да извършва във връзка с лицензионните си задължения.
           Комисията счита, че включването в договорите на клауза, която задължава клиента да предостави за безвъзмездно ползване на топлопреносното предприятие изградените от него енергийни обекти, облагодетелства единствено топлопреносното предприятие, а подобна клауза е неблагоприятна за клиентите. Законодателят изрично е предвидил в разпоредбата на чл. 137, ал.2 от ЗЕ, че в случаите, в които изграждането на съоръженията се извършва от клиентите, топлопреносното предприятие следва да заплаща цена за ползването им. Наложеното задължение за предоставяне на безвъзмездно ползване на енергийните обекти не кореспондира и с чл.6, т.22 от одобрените от ДКЕВР (сега КЕВР) Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители на Топлофикация София. Съгласно текста на разпоредбата, топлопреносното предприятие е длъжно „да заплаща цена за ползване на присъединителен топлопровод и абонатната станция, изградени от клиентите, за които не е прехвърлена собствеността от клиентите на продавача“.
              КЗК е стигнала до извода, че Топлофикация София се възползва от положението си на дефинирания съответен пазар, като налага на своите клиенти нелоялни търговски условия, с цел постигане на необосновани финансови ползи. Разглежданото поведение носи белезите на експлоатативна злоупотреба, тъй като целта му не е изключване или недопускане до пазара на реален или потенциален конкурент на господстващото предприятие. Целта е прехвърляне върху клиента на разходи, които следва да бъдат поети от топлопреносното предприятие, както и принуда върху същия да се откаже от приходи (цена за ползване и изкупуване на енергийните обекти), които следва да получи въз основа на ЗЕ и Общите условия. Налаганите от Топлофикация София задължения за клиента са насочени към извличане на финансови ползи чрез експлоатиране на търговските партньори въз основа на притежаваната пазарна мощ.
          В хода на производството Топлофикация София е направила предложение за поемане на задължения по реда на чл. 75 от ЗЗК, с които да се премахнат твърдените от КЗК опасения за налагане на нелоялни условия за присъединяване на обекти на клиенти на топлинна енергия за битови нужди към топлопреносната мрежа. С крайното си решение КЗК одобрява предложението за поемане на задължения и определя конкретни срокове, в които следва да бъдат изпълнени. Сред поетите от Топлофикация София задължения са:
          – да плаща наем за ползване на изградените от клиента енергийни обекти, с изключение на помещението за абонатна станция, по методика, определена и приета от КЕВР;
        – да премахне клаузата за безвъзмездно ползване на изградените от клиента енергийни обекти от образците на предварителен и окончателен договор за присъединяване;
          – изграждане на енергийните обекти от клиента да бъде приложимо само и единствено при направено изрично писмено искане за това, след като преди това клиентът е бил информиран за двете възможности за изграждане;
         – да изкупува енергийните обекти и съоръжения по пазарната им стойност, определена по съгласие между страните, за което клиентите ще бъдат надлежно информирани;
        – да измени всички стандартни образци на документи в тази област като предвиди в тях различните възможности за заплащане на цената на изградените енергийни обекти.
        В случай, че Топлофикация София не изпълни поетите задължения производството ще бъде възобновено. Решението на КЗК не е окончателно и подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.

     Интересен практически въпрос е дали по българското патентно законодателство е възможно да се получи правна закрила чрез предоставяне на патент върху методика за оценка на ученици при решаване на задачи. За да се отговори на този въпрос е необходимо първо да се изясни съдържанието на понятието изобретение според патентното право и то да се разграничи от патентоспособното изобретение. Законодателството признава и закриля правата на изобретателите само на патентоспособни изобретения.
        Законът за патентите и регистрацията на полезните модели не съдържа дефиниция за понятието изобретение, а само посочва признаци, които трябва да притежава едно изобретение, за да бъде признато за патентоспособно. Съгласно чл.6 от ЗПРПМ патентоспособни са изобретенията от всички области на техниката, които са нови, имат изобретателска стъпка и са промишлено приложими.
         Изобретението е ново, ако не е част от състоянието на техниката, т.е. от всичко, което е станало общодостъпно чрез писмено или устно описание, използване или разгласяване по друг начин където и да е по света преди датата на подаване на искането за издаване на патент. Изобретението има изобретателска стъпка, когато не произтича по очевиден начин от състоянието на техниката за специалиста в съответната област. Промишлено приложими са изобретенията, чийто предмет може да бъде произвеждан или многократно използван в който и да е отрасъл на промишлеността и селското стопанство.
        Безспорно е, че по принцип методите могат да бъдат признати за изобретение по смисъла на патентното законодателство. В самия ЗПРПМ многократно е използван термина метод без обаче да е налице специална легална дефиниция за него. Това означава, че в патентното право понятието метод се употребява и неговото общоприето значение. Съгласно български тълковен речник методът е подход за теоретически изследвания или за практическо осъществяване на нещо. Същността на метода като изобретение се отнася до даден процес – последователност от действия за постигане на определен резултат.
        Предвид различните виждания за това какво представлява изобретението могат да се дадат различни отговори на въпроса кой метод представлява изобретение.
     Възприемането на становището, определящо изобретението като техническо решение на задача, което се отнася до която и да е област на техниката, неоснователно би стеснило кръга на изобретенията. От друга страна, законът не поставя изискване решението на бъде техническо. Поради това може да се направи извода, че методите, които представляват решение на задача и се отнасят до която и да е област на техниката, могат да се считат за изобретения по смисъла на патентното право, т.е. не всеки един метод представлява изобретение.
          Методът е вид изобретение, което се отличава от останалите по неговия специфичен предмет. Не всеки метод обаче се признава от закона за изобретение. Не се считат за изобретения математическите методи и методите за интелектуална дейност, за игри или за делова дейност. Важно е да се уточни, че посочените методи не се считат за изобретения, доколкото се иска правна закрила за самите тях като обекти.
         От друга страна, законодателят не дава правна закрила на всички останали видове методи, които счита за изобретения. В чл. 7 от ЗПРПМ изрично са изброени определени методи, за които патент не се издава. Това са методи, представляващи изобретения, чието търговско използване би нарушило обществения ред и добрите нрави – методи за клониране на хора, методи за изменение на генетичната идентичност на човешки зародиш, използване на човешки ембриони за промишлени или търговски цели и методи за модифициране на генетичната идентичност на животни. Недопустимо е издаване на патент и за методи за лечение на хора или животни чрез терапия или по хирургичен път, методи за диагностика, прилагани на хора или животни и биологични методи за произвеждане на растения и животни.
          От анализа на текстовете на ЗПРПМ може да се заключи, че стига определен метод да е признат от закона за изобретение и да не е сред изрично изключените от патентоспособност обекти, то той ще получи правна закрила чрез издаване на патент.
          Какво е правното положение на методи за оценка на ученици при решаване на задачи обаче?
          За патентоването на всеки вид метод, включително и на метода за оценка на ученици при решаване на задачи, следва да са налице кумулативно няколко положителни условия, както и да не са налице определени пречки за патентоване.
За да може да се определи като изобретение по смисъла на патентното право, методът за оценка на ученици при решаване на задачи следва да представлява решение на задача и да се отнася до която и да е област на техниката. Считам, че понятието техника в случая следва да се разбира в най-широк смисъл.
       Оценката представлява определяне стойността на нещо, в случая определяне на математическите познания и способности на учениците за решаването на задачи. Следва да се направи разграничение между самото математическо решение на задачите от страна на учениците и решението на задачата как да се оценяват те. Само второто евентуално би могло да представлява изобретение.
       В случая е безспорно, че се изследва възможността за патентоване на метод за оценка на ученици при решаване на задачи, а не самите математически методи, с помощта на които учениците решават задачите. Интерес представлява обаче въпросът дали методът за оценка на ученици при решаване на задачи не представлява метод за интелектуална дейност. В случай на положителен отговор това би означавало, че методът не представлява изобретение и следователно не подлежи на патентна закрила.
      Какво се разбира под методи за „интелектуална дейност“? От самото наименование на дейността следва, че тя е свързана с интелекта. А интелект означава способности за мислене, равнище на умствено развитие на човека. В този смисъл интелектуална е тази дейност, която е свързана със способностите за мислене на човека, с неговото равнище на умствено развитие, т.е. тя е умствена, мисловна дейност. А метода за интелектуалната дейност е самият подход за теоретически изследвания или за практическо осъществяване на интелектуалната дейност.
       В много случаи крайният резултат от интелектуалната активност съхранява и отразява умствената дейност. Но в правната теория безспорно е прието, че мисловната дейност сама по себе си не може да се разглежда като нематериално благо, освен когато тя не е довела до създаването на нещо конкретно като резултат. Правно закриляното благо, обектът на интелектуална собственост, не винаги се покрива с умствената дейност, довела до неговото създаване. Затова и законодателят прави разграничение между изобретението и метода за интелектуална дейност. Последното не представлява обект, годен да бъде правно защитен. Правна закрила могат да получат само резултатите от интелектуалната дейност, осъществена посредством определен метод.
       Както вече се спомена, оценката представлява определяне стойността на нещо. В контекста на настоящия анализ оценяването може да се дефинира като способ, чрез който се узнават текущите знания, които учащият притежава. Това означава, че оценяването може да бъде не само просто субективно наблюдение на постиженията на учащия от страна на преподавателя, но също така и комплексен изпит или тест. Различните видове методи за оценяване се различават съществено. В зависимост от вида на конкретния метод за оценяване на учениците може да се даде различен отговор на въпроса възможно ли е патентоването на съответния метод.
        Основата на всяко оценяване е идеята за измерване. Измерването се определя като съвкупност от процедури, които дават възможност да се съпоставят числа на определена група обекти с цел да се използват свойствата на числата, за да се опишат някои характеристики на тези обекти. Когато оценяването се извършва под формата на тест, всяко оценяване е приложение на някой от математическите модели от теориите на тестовете. Това означава, че самият математически модел от теориите на тестовете сам по себе си не би могъл да бъде предмет на патентна закрила, но за резултата от този математически модел, т.е. за конкретния тест, би могло да се издаде патент. И в двата случая обаче създателят на математическия модел ще притежава правото на авторство.
         Оценяването на постиженията на учениците е сложна практическа дейност, която се базира на научно разработени теории. Последните са изрично изключени от категорията на изобретенията в чл. 6, ал.2, т.1 от ЗПРПМ. Това изключение обаче се прилага за посочените обекти, доколкото се иска правна закрила за самите тях като такива. Поради това би могъл да се направи извода, че когато правната закрила се отнася до прилагане на резултатите от научни теории, математически методи или методи за интелектуална дейност, то тя ще бъде допустима. В конкретния случай, един метод за оценка на ученици под формата на тест, не би могъл да получи правна закрила като изобретение сам по себе си. Правна закрила обаче може да бъде предоставена на теста като резултат. Като такъв тестът е направен от създателя си след извършена интелектуална дейност, но той самият не представлява такава дейност.
         В случай, че методът за оценка на ученици не представлява приложение на някой от математическите модели от теориите на тестовете, то тогава следва да се извърши конкретна преценка дали съответният метод представлява интелектуална дейност или е определен полезен резултат на тази дейност.
         За да получи правна закрила метода за оценка на ученици при решаване на задачи е необходимо методът да притежава общите признаци за патентоспособност – признака новост, изобретателска стъпка и промишлената приложимост. Изследваният метод може да бъде нов, както и да има изобретателска стъпка. Дали обаче той е промишлено приложим? При буквално тълкуване на разпоредбите на закона бихме стигнали до отрицателен отговор. Очевидно е, че методиката за оценка на ученици не попада в обхвата на промишлеността и селското стопанство, а се отнася до сферата на образованието. Изобретенията за методи обаче са промишлено приложими не само когато използването им има за последица производство на материални обекти. За тях изискването би трябвало да бъде да могат да се използват многократно със социален ефект в най-различни области. Законът не следва да се тълкува буквално, тъй като това неоправдано би лишило от правна закрила редица полезни изобретения. Следва да бъде споделено становището за прилагане на логическо тълкуване тази разпоредба и тя да се разбира в смисъл, че предметът на изобретението следва да може да се произвежда или самото изобретение да може да се използва многократно.
          След анализа на ограниченията за предоставяне на патентна закрила може да се направи извода, че метода за оценка на ученици при решаване на задачи не попада сред изброените в закона категории методи. Поради това и същият при положение, че отговаря на общите признаци за патентоспособност следва да получи прана закрила чрез издаване на патент.